Full Frame VS APS-C (Crop) сензор. Как размерът на сензора влияе върху снимките?
Един от най-важните компоненти във един DSLR фотоапарат е неговият сензор - чипът който улавя светлината от сцената, образувайки крайния цифров образ.
Размерът на сензорите варира измежду моделите. Най-разпространеният размер сензори, често срещан във фотоапаратите от висок клас е т. нар. "Full Frame" (фул фрейм сензор), който е грубо същия размер (като площ) като 35 милиметровите ленти, използвани в лентовите фотоапарати. Следващият често срещан размер сензори (по популярност) е т. нар. APS-C, още наричан и "crop" (отрязан, кропка). И двата имат своите предимства и недостатъци, но в общия случай, full frame сензорът е по-добрият вариант, тъй като поглъща по-голяма част от сцената (без изрязване) и фотоапарати с такива сензори се справят по-добре при ситуация на ниска осветеност. По-детайлно сравнение - надолу в статията.
Естествено, тези два размера сензори не са единствените, които съществуват в света на фотографията. Те варират по размер и други характеристики, като по-малък не винаги означава по-лошо изображение. Напротив, сензорът на модерния iPhone е само 4.54 x 3.42 милиметра (за сравнение, един "full frame" сензор е 36 х 24 милиметра), но все пак прави сравнително добри снимки, естествено нищо особено в сравнение дори и с най-евтиния DSLR.
Да се върнем за момент на Full Frame VS APS-C (Crop) сензорите, срещаните в модерните DSLR-и. Ако си представим Full Frame сензора като малка правоъгълна плочка вътре в тялото на фотоапарата, Crop сензора би бил приблизително две-трети ( като площ) от Full Frame сензора. Предполагам веднага ставя ясно, че основния недостатък на Crop сензора е, че капацитетът светлина, който той може да поеме е около 1/3 по-малък от по-големия брат. Като видим ефект това означава че снимайки обект от еднакво разстояние с full frame VS crop базиран фотоапарат, ще можете да прихванете по-голяма визуална площ от сцената с full frame базиран фотоапарат.
Нека илюстрираме с пример:
Фотоапаратът с Full Frame сензор печели в това съревнование по това че ни позволи да хванем не само централния обект, но и заобикалящата го среда (без да трябва да направим крачка назад). Но това не е единственото му предимство. Като страничен ефект на това, че full frame сензорът позволява да прихванем по-голяма част от сцената, това също ни позволява да се "доближим" до сцената и да получим по "плитко фокусно поле" (bokeh), което в света на фотографията е много важен фактор. С други думи full frame сензорът пак бие.
Третото предимство, по-което full frame е по-добър от APS-C сензорът е представянето му в сцена с ниска осветеност. Както споменахме горе, поради по-голямата си площ, той може да поглъща повече светлина от сцената. Тъй като всяко цифрово изображение е нищо повече от запаметена информация за снопчета фотони/светлина, попаднали върху сензора, в сравнително тъмна сцена и еднакви други условия, full frame сензорът ще погълне по-голямо количество светлина в тъмната сцена и ще представи по-добро крайно изображение на тъмно при еднакъв ISO.
Това, в което фул фрейм сензорът не бие обаче е цената. Почти винаги при еднакви други характеристики, full frame DSLR фотоапаратът е с около 300-500лв по-скъп от crop варианта. Предвид изложената в тази статия информация, всеки може да направи информирано решение относно от какво точно има нужда и струва ли си да платите по-високата цена за сметка на заснемане на по-голяма визуална площ от сцената, снимки с по-малко шум при тъмна сцена и възможност за плитко фокусно поле, когато е необходимо.
Изображението е предоставено от Wilson Hui